Признавам, самият факт, че пиша тук - в издание, чиито страници се разлистват с интерес само от истински ценители на качествените напитки - ме изпълва с вълнение. Отпивам предпазливо глътка от своя "лирически герой", Кavalan еx-Sherry Cask и... вълнението се усилва, нахлува във всички сетива: буу-у-м... богат, пищен аромат на много пластове експлодира върху небцето, катализиран от сериозния градус, който обаче не пари, а само... респектира, като че ли казва "Това не е питие за лигльовци!" Следва дълъг, мек и гладък финал и щедър, стимулиращ фантазията послевкус, който те кара минути наред да примляскваш с притворени очи. Честно, след няколко отпити глътки Kavalan поне в следващите час-два всяко друго уиски ще ви се стори плоско и безлично.
Виното – здраве за духа и тялото
"Дозата прави отровата" е казал още средновековният медик Парацелз.
През дългата си история виното е било както възхвалявано, така и забранявано. Приписвани са му уникални лечебни свойства; било е и обявявано за оръдие на Сатаната. През 20 век отношението към виното е просто като към алкохол, докато не се случва следното: през 1991 година френският лекар д-р Серж Рено представя изследванията си в известното и гледано в цяла Америка предаване "60 seconds" на CBS. Те показват, че във Франция има 40% по-малко инфаркти в сравнение със САЩ, въпреки че французите се хранят също толкова нездравословно и се движат също толкова малко, колкото американците. Защо? Отговорът е в начина на хранене на французите и в ежедневното им приемане на червено вино. На следващия ден оборотът от продажби на френско червено вино в САЩ се покачва с 40%. За положителните последици от умерената употреба на алкохол напоследък са публикувани толкова много материали, че могат да се напълнят цели библиотеки. От всички алкохолни напитки първенец по положително въздействие върху човешкото здраве е виното и по-специално червеното вино.
Виното ни прави по-фини. Диета?!
„Винен клуб“. Струва ми се, че сред винената общност у нас едва ли има друго понятие, което да поражда толкова разнопосочни асоциации и интерпретации. И въпреки липсата на достатъчна традиция, която официално да го „кодифицира“, вярвам, че винените клубове, във всичките си форми и прояви, могат сериозно да допринесат за повишаването на винената култура сред българските ценители. Да ги разгледаме по-отблизо:
Винените клубове като обособени места, където могат да се дегустират интересни вина – винени барове, тематични ресторанти, специализирани магазини т.н. С радост трябва да отбележим, че такива места вече има, и то не само в София или големите градове. Да, не са много, но ги има. До съвсем скоро дори и в най-реномирани ресторанти на въпроса „Какво вино „на чаша“ предлагате?“ отговорът обикновено беше „На чаша – наливно“. И дотам.
Има един особен момент във винопиенето, който предизвиква у мен почти будистко усещане за хармония и простота, успокояване на ума и фокусиране в настоящия момент. По време на дегустацията, докато се наслаждавам на малките детайли на случващото се – играта на светлината в чашата, различните аромати, които се разкриват, вкуса на виното, звука от лекия звън на чашите – и ето го, случва се отново...виненият момент.
Понякога съвсем умишлено забавям темпото, за да оценя грациозността на извивката на бутилката, красотата на етикета, начина по който виното се движи при завъртане на чашата. Умът ми е склонен да препуска, да скача от мисъл на мисъл, да се тревожи за твърде много неща. Но с такъв ритуал се успокоява и вниманието ми нежно обгръща точно този момент. Ето, живея тук и сега... няма нищо друго за обсъждане освен виното. Няма къде другаде да бъда, освен точно тук в настоящия миг.
За филмите и виното Изглежда, че виното е непресъхващ извор на вдъхновение за филмовата индустрия. „Отбивки“ и „Добра година“ дадоха началото на нов жанр в това изкуство. И ето че се появиха филми, в които виното не просто е част от сюжета, а е главен герой. Или почти главен. Обичам добрите филми за вино. Честно казано, обичам и лошите филми за вино. Провокират ме, карат ме отново да се заровя в книгите и да откривам нови смисли в любимата напитка. Представям ви моята лична класация на винени филми. Избрала съм такива, които не само забавляват, но освен това задават въпроси. На някои от тях все още няма отговори. Но както всички знаем, много често отговорът се крие на дъното на бутилката.
Няма по-добър начин да опознаете света, от този да го опитате и изпитате със сетивата си. Това е кратък наръчник за 10 спиртни напитки, които си заслужава да опитате, независимо че някои от тях ще ви е изключително трудно да откриете в нашия край на света. Специализираните магазини, барове и пътешествията, разбира се, са най-добрият начин да ги намерите и да вникнете в разнообразието, което предлагат.
Винената култура е може би в пиков момент по света, а и в България нещата са доста обнадеждаващи. За разлика от световната сцена обаче в България липсват креативни и информирани ресторантьори, готови да създадат барове/ ресторанти, които да отговорят на този винен "глад".
Под такъв ресторант/бар разбирам място, където винената култура е от първостепенно значение, а това изисква хора със задълбочено познание и страст към виното, за да споделят със света това, което обичат. Бар, където главната цел не е печалба, а запознаване на възможно повече хора с прекрасни и достъпни вина, обогатявайки вкуса на тази публика.
Преди няколко години отворих бар с приятел (нищо общо с виното и за съвсем кратък период) и получих доста съвети - локация, декор, ценообразуване, музика и прочие.
Виненото място
По света има много места, където човек може да се сдобие с вино. Енотеки, специализирани магазини, ресторанти и какво ли още не. В съвременното ежедневие това може да стане дори без да излизаме от дома си, т.е. да поръчаме и след малко някой да звънне на вратата с кашон от магичната напитка.
Виното обаче е като книгата, като картината и други подобни произведения, които някак си ти се иска да зърнеш на живо, да ги докоснеш, огледаш, поговориш за тях и евентуално да си тръгнеш с някой от предлаганите шедьоври.
Тогава насреща идва виненият магазин, който се явява като наръчник (пътеводител) в необятния винен свят!
Във времената, в които всичко има своята дигитална алтернатива, виното не е изключение. Знанието и интересът към света на виното растат и информацията става все по-достъпна благодарение на дигиталните технологии. Интернет няма граници – сайтовете и блоговете на издания като Wine Enthusiast, Decanter и гурута като Джансис Робинсън, Тим Аткин, Джейми Гууд и други влиятелни личности от САЩ, Франция, Австралия, Италия се посещават от милиони. Темите са универсални и ако се интересувате конкретно от разширяване на познанията си за виното, със сигурност ще успеете. А ако сте на по-напреднало ниво, нещата стават по-интересни и може да споделите мнението си по въпроси, свързани с бъдещето на Колио, дали и как засяването с чиста култура дрожди влияе на тероара, както и да намерите форум за изява.
Винените приложения предлагат още по-широка информация в удобен формат и се наложиха като неизменна част от живота на сериозните винени любители и професионалисти. Те са разработени за конкретна тема, започвайки със сериозните им употреби и стигайки до забавната и весела страна на апликациите с дизайн функционалности. Едно е сигурно – в свят без граници на пътуванията, пазаруването и знанията, дигиталните помощници за Android и iOS имат безспорни предимства.
Важна ли е бъчвата за винарите? О, да! Едва ли биха се създали такива шедьоври без нейно участие.
Историята говори…
Добре, че са били келтите, за да я измислят, и така някъде около III-II в. пр. Хр. се появява Нейно Величество Бъчвата!
Към края на Античността и през Средновековието бъчвата постепенно се е налагала като основен винарски съд в Европа. Първоначално я предпочитали, защото е по- удобна за транспортиране на течности, но с времето станало ясно, че в бъчви вината се развиват и вкусът им се променя и облагородява.
Ароматът на вината е важна тяхна характеристика. Той зависи от сорта грозде, от приложената технология, от стила на виното, от възрастта му, от контакта с дъбова или друга дървесина и някои други фактори. Често ароматът на вината говори за тяхното състояние в момента: дали те са „готови за консумация”, дали трябва още да съзреят или пък сме закъснели да ги консумираме, когато са били в апогея си. По отношение на позитивните аромати разнообразието е голямо и предпочитанията на отделните консуматори са много различни и продиктувани от индивидуалността им.
„Каталог на българското вино” се издава от „Ка&Та”. Никаква част от това издание не може да бъде репродуцирано изцяло или в частност без изричното писмено съгласие на авторите. Всички права запазени.