Винаги съм обичал каталозите. Създават ми едно усещане за сигурност, спокойствие и предвидимост. И картите, и атласите, и енциклопедиите, но те всъщност са различни видове каталози. Самата дума е с гръцки произход и означава списък с информация за обекти, съставен с цел по-лесното намиране на тези обекти по определени признаци.

Тъй като винените хора по принцип са по-артистични и по-разсеяни, идеята за каталог на българското вино, родила се преди седем години, беше съвсем намясто и определено запълни една празнина. И на книжния пазар, и в неспокойната душа на любителя на български вина. Сега със седмото издание приключва един цикъл, известен като „първите седем“, и това позволява и дори изисква правенето на равносметка. Каталогът се появи в момент, в който дори специалистите бяха започнали да се губят сред големия брой винопроизводители и още по-големия брой вина на пазара. Появи се с амбициозната заявка не само да предложи изчерпателна информация, но и да даде обективна оценка на случващото се във винарския бранш на България. Седем години по-късно съм изключително щастлив, че Катя и Цвета успяха в това начинание. И че точно на мен се пада честта да напиша тези няколко встъпителни думи към това издание.

В качеството си на човек, използващ активно каталога, мога да споделя, че той е изключително удобен за работа, компактен и красив. В същото време съдържа огромно количество информация, организирана по лесен за възприемане начин. Двуезичен, което го прави идеалния гид и за чужденци, желаещи да се запознаят с винарска България. И прекрасна идея за подарък - аз самият през тези години съм подарил голямо количество екземпляри на мои приятели по целия свят. За много от тях това беше първият досег с българското вино. За нито един не остана последният.

Аз съм винен аматьор, никога няма да имам небцето на Луи дьо Финес в „Крилце или кълка“ или пък изобилните познания на винен специалист. Винаги съм се гордял, че съм член на секция „Твърдо гориво“, но изведнъж, преди десетина години, пред очите ми се откри нов необятен свят. Светът на виното! Оттогава се опитвам да го изследвам с неутолима жажда не само за познания, но и за задоволяване на изострените си епикурейски инстинкти. Това изследване в България е невъзможно без симпатичния и изчерпателен каталог на Цвета Тановска и Катя Йончева. Признавам си без бой, че вече пет поредни години поред на винено изложение търся с поглед Цвета и я чакам да извади КНИГАТА от чантата си. После я прочитам светкавично, а през цялата следваща година я отварям пак, за да проверя нещо или да видя дали мненията ни за някое вино в нея съвпадат. Със сигурност каталогът не претендира за изчерпателно описания на всичко, което може да се намери на пълния с ентусиазъм и любов българския винен пазар, но ви дава най- необходимото, за да можете да намерите всичко, което ви трябва. Българското вино продължава да е подценявано в българските претенциозни ресторанти, които могат да ви запознаят с всичко от стария и новия свят, а каталогът със сигурност би могъл да промени това. Да го промени, защото производителите на вино в България го заслужават не само заради медалите, които непрекъснато печелят на престижни изложения, а защото влагат изключително много усилия, не само за да оцеляват, но и да бъдат модерни, иновативни и в крак с винената мода и дори да вървят преди нея. Заслужават уважение, признание и високи продажби, а това е един от инструментите те да бъдат постигнати. Безценен инструмент, който предлага дори на лаици като мен цялата необходима информация. Затова да вдигнем чаши за Цвета, Катя и всички допринесли за това вече шеста година поред да държим каталога на българското вино!

Наздраве!

Камен Алипиев

Не може да стане вино, без да се смачка гроздето... С тази поговорка съм се сблъскал вероятно преди да знам още какво е вино. Тя е мил, народностен начин да живеем съвместно с допустимата доза насилие, която представляват семейството, училището, държавата... Едва по-късно научих, че самото вино е още по-чудесен начин да понесеш училището, семейството, държавата.

Балканските страни са един забележителен свят; те са много важни от гледна точка на общото производство на вино и са носители на история, която датира от много векове. Качеството на тяхното производството се подобри силно: онова, от което се нуждаят, е добра комуникация и ясни гласове, за да стане този факт достояние на останалия свят.

Цвета и Катя, или по-скоро бих казал „духът на дегустацията" и „разумът на дегустацията", и техният Каталог на българските вина със своето вече пето издание вървят по верния път за популяризиране на българските вина, които се радват на все по- голямо внимание през последните няколко години. Написан на английски и на български, той е отличен инструмент за тези, които биха искали да излязат извън рамките на основните региони и да опознаят българското вино.

Каталогът се състои от серия малки, но богати на информация статии - тази година посветени на органичните вина, формата и размера на бутилките, дефектите на виното, както и от азбучен списък на винарските изби с дегустационни бележки, което го прави възможно най-подробен. Този каталог е много добре написан, съдържа цялата необходима информация; компактен е, какъвто трябва да е един джобен винен пътеводител, но без да пропуска нищо от съществените данни, включително координатите на местоположението на винарните заедно с техните адреси и т.н.

Истината е, че светът на виното ме вълнува и интересува. Малко съм безхаберен, което донякъде отива на виното. Странно, че точно мен ме поканиха да пиша уводни думи за толкова сериозен професионален каталог, посветен на винопроизводството в България. Аз съм един нормален клиент на винената индустрия и затова съм важен. Разбрах!